Събуждам се и виждам едно спокойно лице. Най-прекрасните очи са затворени. Въпреки че не виждам най-прекрасния син цвят, се усмихвам само заради мисълта за това, което се крие зад най-прекрасните мигли. Затварям очи, ще трябва да почакам. Но усещам, че някой ме наблюдава. Оставам така няколко секунди. Приятно е. Усмивката се появява върху лицето ми. Едвам се сдържам да не погледна. Още няколко секунди... Поглеждам. Най-прекрасните очи са все още затворени, но малко по-надолу виждам най-прекрасната усмивка, съвсем лека и нежна, някак закачлива. Усмихвам се още по-широко. Изкикотвам се леко от вълнение. Най-прекрасната усмивка става  по-широка. Ето идва моментът да ги видя. Но не искам, все още не... Иска ми се още малко да усещам това вълнение. Отново затварям очи. Отново усещам, че някой ме гледа. Усмивката ми се успокоява. Просто лежа на сантиметри от най-прекрасното лице. Знам, че само трябва да отворя очи и ще ги видя... Минават още няколко секунди и вече не издържам. Поглеждам. "Здравей!" Усмихвам се широко, цялата грейвам. Знам, че лицето ми издава всичко, което чувствам в момента. Това хич не ми изнася, но сега не мога да го мисля. Толкова съм пленена от този поглед, че нищо не ме интересува. Две прекрасни сини очи с най-прекрасните зеници. Гледам ги и им се радвам. И те ми се радват. Как да не отвърнеш на такъв поглед? Няколко дълги секунди, може би минути, какво значение има.... Затварям очи отново. От време на време усещам погледа му върху кожата си, сякаш ме огрява слънцето.  Искам да заспя отново, но за кратко, за да се събудя и да започна същата игра с най-прекрасните очи.

Невероятно красива ЛЮБОВНА ИСТОРИЯ. Поздрави!:) Хареса ми.
Ани

И на мен ми хареса- какво по-хубаво от това да видиш любимия човек веднага щом отвориш очи :) разказчето ме накара и мен да се усмихна. Хубав ден ти пожелавам :)

Благодаря ви:)