Иска ми се да си кажа всичко. Събрах толкова емоции- положителни и отрицателни, всичките все за теб. Но все още чакам... Не съм сигурна дали чакам те да отминат или чакам ти да дойдеш, за да ти ги споделя. Първото е ясно, че ще стане в един момент. А относно твоето идване... нямам идея дали наистина го искам. За какво си ми всъщност? Една недоизживяна страст, нищо(?) повече... била тя  и най-силната, която съм изпитвала. Пределно ясно ми е, че това чувство... не знам дали изобщо може да се определи така, по-скоро усещане. Това е усещане, което ще отмине, а след него няма нищо. И все пак така и не стигнахме до това "нищо", така че за мен то си остава само предполагаемо...