Отново посягам към теб... но се спирам. Започвам да мисля, не искам да се отпускам, знам, че не е добра идея. Но това е за кратко. Не мога да се сдържа... посягам и те докосвам. Но се  отдръпвам бързо, преди да  усетиш дъха ми, преди да усетя аромата на кожата ти... Не спирам да мисля за теб. Седя и чакам моето  време за изкушение. Посягам, докосвам те... ти се обръщаш. Поглеждаш ме. Край. Чувствам се като диво животно пред фаровете на кола. Не мога да помръдна. Приближаваш ме и усещам онзи опияняващ аромат. Всичко покрай мен изчезва, нищо друго няма значение, вече сме само аз и ти. От време на време дочувам разума ми" Спри, пак ще ме подпалиш!", а в същото време сърцето ми крещи "Моля те, запали ме както преди!".  Разтапям се пред теб. Можеш да ме събереш в шепи и да ме разпръснеш. Няма да се противя, каквото и да направиш с мен. Отпускам се и ставам лека като перце, нося се по течението от твоите ръце. А още дори не си ме докоснал...