- Все някъде трябва да има поне един истински!

- Защо реши така?

-  Как защо? Аз съм истински, значи... трябва да има поне още един като мен...

- Защо? Мислиш, че ви създават по двойки?

- Е, не бих го казал така, но нали знаеш историята за сродните души...

- Не, не я знам.

- И аз не я знам точно, но идеята е важна- всеки си има сродна душа!

- Защо реши така?

- ЗАРАДИ историята за сродните души!!!

- Историята, която ти не знаеш?!

- Това няма значение! Важна е идеята!!!

- ОК! И какво- ти реши, че някъде там има някой като теб, някой ИСТИНСКИ?

- Да.

- Защо реши, че Ти си истински?

- Защото съм различен от другите. Не съм лицемерен, не прикривам чувствата, емоциите, мислите си. Затова никой не ме разбира...

- Тоест ти си ненормален? В сравнение с масата....

- Не! Истински съм!

- А другите какви са?

- Фалшиви...

- Аха, тоест всички останали са фалшиви, само ти си истински.. в Целия Свят Ти си Единственият Истински?

- Не съм само аз, не забравяй сродната ми душа!

- В целия свят сте само двама такива?

- Да...

- И ако не се намерите?

- Сродните души се намират.

- Откъде знаеш?

- От истоярията за сродните души.

- Аха, значи все пак знаеш нещо от тази остория, не само идеята?

- Оф...

- Добре де. Вие ще се намерите... евентуално... а от историята става ли ясно кога?

- Ами... не...

- Вие може да се намерите и след 100 години.

- ...

- Няма ли да ти е по-лесно да спреш да си истински?

-?!?

- Да, просто стани нормален. Ще си спестиш толкова страдания, всичко ще ти е много по-лесно.Какво като няма да си искрен, в един момент ще свикнеш и няма да ти прави впечатление. Ще се слееш. Ще избледнееш.

- Ами сродната ми душа?

- Е, тогава ще имаш милиони сродни души, нали ще си от масата. А пък и когато не си искрен, мисля, че няма да ти пука много, много с кого си, все пак няма да е истинско. Виждал си как става- събират се, усмихват се, в един момент вече не им е до усмивки, ама.. си траят, важното е да си с някой все пак!

- Не ми звучи добре...

- Ще започне, спокойно. Сега тъжно ли ти е?

- Да.

- Я се усмихни! Да, хайде, да видя една фалшива усмивчица!Идеално! Ето, започваш да се учиш. Сега кой ще разбере, че ти е тъжно?

- Но аз не искам да крия емоциите си.

- Защо? Да не мислиш, че някой наистина го интересува какво чувстваш?

- Не, не мисля.

- А защо тогава толкова държиш да си покажеш всичко ?

- Защото не искам да го задържам в себе си.

- Тоест предпочиташ да показваш на всички емоциите си, за да не се затормозяваш, олеква ти един вид?

- Да.

- Ти май не си истински, а просто си поредния егоист....